Месец след излизането на „Вяра, надежда и клане“ продължавам да срещам хора, които ме питат защо книгата я няма по книжарниците. Този текст е кратък отговор на въпроса.
Тези 40% са най-важното в случая. Защото толкова взимат разпространителите, за да продават книгата ти. Ще кажете: „Ама ти си имаш друга работа и не го правиш, за да се издържаш“. И ще сте прави. Но това не означава, че трябва да издавам книги на загуба, нали?
Ето каква е простата сметка. „Вяра, надежда и клане“ излезе в 1000 тираж - по-малко не се прави на офсетна машина. Офсетният печат е в пъти по-евтин от дигиталния, което дава шанс този проект да не е на загуба. Тези 1000 книги излизат около 10 000 лв - с права, с пари за преводач, редактор, коректор и корица. Предпечатът си го правя аз, защото в една от работите си странирам учебници.
Ако сам продам всичките 1000 книги (което ще е малко чудо), ще съм взел 25 000 лв. и ще съм 15 000 лв. на печалба. Но трябва да се махне веднага едно 9% ДДС. Ако обаче ги продават книжарници, печалбата ще е с още 40% по-малко. Признавам, пак изглежда добре. Сега я разделете на 3-4 години, защото тези книги се продават за подобен период. И начинанието рязко става безсмислено от бизнес гледна точка.
По-тъпото обаче е, че тази печалба аз съм си обещал да отива за други книги. Както печалбата от „Всички обичат Сиатъл“ отиде за правата за „TFG - биографията на Крис Корнел“ и „Small Victories“. Книгата за Корнел е на плюс, който още не може да покрие загубите от тази за Faith No More. Така че не виждам смисъл някоя книжарница да прибира 40%, които иначе биха отишли за други книги.
Но всъщност „Вяра, надежда и клане“ я има в определен, макар и адски ограничен, брой офлайн места. Има я в Brave Creation на ул. „Хан Крум“ 4, има я в Rebel Store на ул. „Чипровци“ 3, има я и в книжарница „Нисим“ на бул. „Васил Левски“ 59. Триъгълник от приятели, като техният малък бизнес получава моята скромна подкрепа. Тоест, ако наистина ви трябва спешно - има откъде да се вземе.
Вторият проблем да се продава в много различни книжарници е с времето, което отделяш. Колкото повече места - толкова по-досадно става. Звъниш на разни непознати хора, на които им е все едно точно за твоята книга, питаш дали са продали, дали да пускаш фактура, дали да им носиш още. Разбираемо е - за големите книжарници ти си просто още една бройка. И да, носиш сам - никой не се интересува ли ти е удобно, дали ти тежи и т.н. Освен това - навсякъде остават книги, сигурно с тайната надежда, че никога няма да си ги прибереш, ако не са се продали.
От друга страна онлайн магазинът излезе около 400 лв. за първата година, което се покрива с 20 продадени книги. Да, всичко в него си го правиш сам, но поне научаваш нещо ново. А и удовлетворението е друго.
Изводът е ясен: моделът не ми харесва, така че майната му. Не храня някакви илюзии, че може да се промени, но пък (засега) мога да си позволя да не участвам.
П.П. Горното важи и за всички останали книги, разбира се. За всяко издателство е по-добре да си купувате директно от него, а не от някой, който препродава книгите му.
Когато „Всички обичат Сиатъл“ излезе преди 40 месеца, не съм и помислял, че можем да стигнем до този момент. Но ето - тиражът е почти изчерпан и от книгата остават само девет копия.
