„Всички обичат Сиатъл“: последните девет

Когато „Всички обичат Сиатъл“ излезе преди 40 месеца, не съм и помислял, че можем да стигнем до този момент. Но ето - тиражът е почти изчерпан и от книгата остават само девет копия. Четири, които може да си купите от rottenapple.store, четири, които може да си купите от Rebel Store на ул. „Чипровци“ 3, и едно в Brave creation на ул. „Хан Крум“ 4.

Всъщност текстът трябваше да се казва „Всички обичат Сиатъл: последните десет“, но докато го напиша, една книга беше продадена. Това е историята зад „Всички обичат Сиатъл“.

Началото

Началото на историята всъщност е крачка встрани. Тийнейджърът вкъщи искаше биография на Кърт Кобейн. Но добрата синя книга, издадена от „Махалото“, беше изчерпана. И нямаше откъде да се купи, дори и на старо. Е, имаше едно предложение за 80 лв, но все пак… 80 лв. през 2019-ата... И така започна търсене - каква биография на Кобейн може да се намери на английски или испански. Tърсенето доведе до доста подходящи резултати и до Everybody Loves Our Town - An Oral History of Grunge.Последната книга навсякъде се споменаваше като прекрасен източник на информация за сцената в Сиатъл. Докато ровехме, се появи приятел и даде синята книга на тийнейджъра. А пък аз си поръчах две копия от ELOT.

Книгата

Оригиналната книга е като Големия взрив. Вселена от имена на непознати хора и нечувани банди - толкова много истории за четене и толкова много музика за слушане. Тогава работех в издателство за учебници (едно от местата, де - мисля, че от 2006 г. винаги работя на поне две места) и си казах, че няма да е толкова сложно да се издаде на български. Писах на автора, той ме свърза с американското издателство, разбрахме се за правата, но се оказа, че те искат да подпишат договор с издателство, а не с човек. 

Почуках на една, втора, трета врата - и големи, и малки - никой не вярваше, че може да се получи. Не им се занимаваше с нишова книга, макар че обяснявах, че ще направя всичко - правата, превод, редактиране, коригиране, страниране, корица, печат и ще си платя от начало до край. Една вечер пиехме с любимата и се оплаквахме на брат ѝ, че не става. И от дума на дума той се сети, че има приятел, който внася печатни машини (здравей, Шарки). Той ни свърза с печатница „Симолини“, които имат и издателство, и те се вързаха на ентусиазма ни. 

Превод, корица и всичко останало

Нямаше как да превеждам, но щях да редактирам. Братовчедът (Павел), сестра ми (Лили) - те бяха първите преводачи. После пуснах обява, намерих и още (Мони, Насо, Ели). Накрая дори и аз превеждах, защото в бързината две глави останаха без преводач. Алекс пък каза, че няма време да превежда, но може да бъде редактор. И се справи отлично. И аз редактирах - имена на хора, имена на места, произношения и какво ли още не. Странирах и установих, че книга се странира много по-лесно и бързо от учебник. Баща ми се включи като коректор - по онзи старовремски начин, в който получаваш всичко на хартия и пишеш по нея с червен химикал. Това беше изключително приятно, защото имам спомени как баба ми едно време, когато беше коректор, работеше точно така, а хартията се умирисваше на цигарен дим.

Оригиналната корица на ELOT е със снимка на Кърт Кобейн. Попитах дали можем да я използваме, поискаха доста висока сума. Наложи се да минем на вариант Б. И тъй като за нас - тийнейджърите от 90-те - тази музика дойде на касетки и през MTV, направих най-логичното - използвах касетка. Мария направи шрифт, оформи идеята - и имахме корица. 

Концертът

След като бяхме толкова близо до отпечатването, реших, че ще е яко да направим представяне с концерт. Тук на помощ дойде Васко Райков от Odd Crew. Два разговора в Tangra Mega Rock, контакти с правилните хора и дата в Терминал 1. Плюс флаери, плакати, реклама по радиото. А книга нямаше. Още се сглобяваше. Разгеле, стана готова и успяхме дори да занесем на една репетиция на музикантите. Валеше дъжд и беше студено, нямаше кой да гледа най-малкото дете, но се събрахме осем души в малката репетиционна - първите читатели (Иво, Боби, Пенко - you rock).

В деня на представянето отново валеше, а ние бяхме спрели леко далеч от Терминал 1. Книгите тежат, ти ги местиш така, че да не се намокрят, четирите дискови хернии напомнят постоянно за себе си. Но беше яко. Дойдоха 400 души, бандите разцепиха, междинното дете се забавляваше, тийнейджърът в основата на всичко - също. 

Та, така. Благодаря на всички замесени, както и на всички, които си купиха книгата. Исках да е перфектна и знам, че не е. Но се надявам, че ви е харесала.